Date: 23.07.2019

 

Фокусирането върху технологичния сектор ще донесе ползи за компаниите и работниците

Призракът на анемичния растеж броди из Европа. Повече от 10 години след глобалната финансова криза нивото на безработица в САЩ се възстанови и достигна най-ниското си ниво от близо 50 години. За съжаление, Европа не може да се похвали с подобно нещо. Високата безработица в Гърция (18%), Испания (13,9%), Италия (10,7%) и Франция (8,8%) и нездравословната крива на безработицата сред младежта в повечето страни изпраща сериозни сигнали за тревога.

Освен това, европейските компании губят почва за разлика от своите американски и китайски партньори, тъй като летаргичният вътрешен растеж задушава отчаяно необходимите конкурентни стимули за иновации и инвестиции. Този недостиг се подчертава от класацията за 2019 г. на най-големите “unicorns” в света (частни стартиращи компании на стойност над 1 млрд. долара) – само 15 от топ 250 са базирани в еврозоната, в сравнение с повече от 175 в САЩ и Китай (шокиращо-стряскаща класация).

Ето защо е време Европейската централна банка (ЕЦБ) да подобри перспективите за растеж на частния сектор, като разшири програмата си за количествено облекчаване (QE), за да включи капиталови инвестиции в европейски компании.

ЕЦБ не стои бездейно; всъщност тя с право е една от най-големите централни банки в света през последното десетилетие, запазвайки ключовите нива на заеми близо до нула процента. И все пак, въпреки цикличните отскоци, траекторията на икономиката на региона остава ужасно незавършена поради няколко критични фактора.

Първо, политиците подценяват щетите, които политиката на необичайно ниските лихвени проценти причинява на банковите, застрахователните и пенсионните системи. Това са центровете на финансиране и инвестиции във всяка икономика, особено тази със застаряваща демографска потребност от инвестиции, генериращи доходи. Европейските банки се „наказват“ с отрицателни лихвени проценти, които компресират нетните лихвени маржове и възпрепятстват икономическите мултипликатори.

Второ, политиката на ЕЦБ също се забави с модернизирането си към „Solvency II“ – директивата на ЕС, приета през 2009 г., която е насочена към хармонизиране на застрахователното регулиране. Този сектор беше моделиран в среда с отрицателни лихвени проценти.

И накрая, докато ниските лихвени проценти и облигациите на централните банки купуват настоящи предизвикателства, те също така осигуряват необходимата ликвидност. Неотдавнашната програма за намаляване на баланса на Федералния резерв намали глобалната ликвидност, а ЕЦБ не се намеси, за да я подкрепи.

Всички тези фактори повдигат един фундаментален въпрос: как точно ЕЦБ може да повлияе положително на частния сектор и да подобри перспективите за растеж в Европа?

Ключова част от решението би било да се стимулира търсенето на капитал, а не да се намалява допълнително цената на дълга. След като почти изчерпа възможностите си по отношение на дълга, ЕЦБ следва да обмисли разширяване на QE, за да включи капиталови инвестиции, за да намали разходите за собствен капитал за европейските компании. Това може да намали необичайно големия спред между цената на капитала и темповете на икономически растеж. Намаляването на цената на собствения капитал ще стимулира растежа чрез органични канали за инвестиции, включително изследователска и научно-развойна дейност, които могат да осигурят трайни икономически печалби.

Bank of Japan (BoJ) също така е закупила акции като инструмент на политиката с оспорима полза. Европейската икономика обаче в много отношения е различна от тази на Япония. Европа има привлекателни условия на търговия и силен приток на капитали; инфлацията на заплатите и траекторията на заетостта са по-добри; и докато европейската демография е насрещен вятър, те не са толкова лоши, колкото тези в Япония.

През последните години наборът от добре обмислени политики, представени от ЕЦБ, беше засегнат от липсата на единна фискална позиция. Председателят ѝ Марио Драги, многократно призова за по-голяма фискална помощ, тъй като централната банка поддържаше реално ниски лихвени нива, но значима помощ така и не получи.

Капиталовите инвестиции следва да се осъществяват в партньорство с регионалните правителства и да бъдат съобразени със състоянието на икономическо развитие, растеж, инфлация и бизнес климат в Европа. По този начин ЕЦБ би могла да насърчи правителствата на държавите-членки и ключовите корпорации да мислят и инвестират дългосрочно.

Технологичният сектор следва да бъде в центъра на тези усилия, с насоченост към образованието, иновациите и предприемачеството. Чрез партньорството си с образователните институции централната банка може да помогне за намаляване на младежката безработица и да предотврати превръщането на „изгубеното поколение“ в неподатлив за следващите 50 години проблем.

Г-н Драги прояви смелост пред кризите и аз много се надявам, че неговият наследник Кристин Лагард може да бъде така далновидна, че да помогне на региона да излезе от дългогодишна стагнация.

Ако това се случи, то европейските акции ги чака светло бъдеще, а от там и европейските фондови индекси.

Петър Пенев

Анализатор, ActivTrades

Предоставената информация не представлява инвестиционно проучване. Материалът не е изготвен в съответствие със законовите изисквания за насърчаване на независимостта на инвестиционното изследване и като такъв трябва да се разглежда като маркетингова комуникация.

Цялата информация е изготвена от ActivTrades PLC („AT“). Информацията не съдържа отчет за цените на АТ или оферта или заявка за сделка във всеки финансов инструмент. Не се посочва нито гаранция за точността или пълнотата на тази информация. Предоставените материали не отчитат конкретната инвестиционна цел и финансовото състояние на всяко лице, което може да я получи. Миналото представяне не е надежден показател за  ефективността в бъдеще . AT предоставя услуга само за изпълнение. Следователно всяко лице, което действа въз основа на предоставената информация, прави това на свой риск.